12 июн. 2005 г., 23:21

На една приятелка...

1.6K 0 1

Нямам мечти,а всички на моята възраст ги имат.
Нямам копнежи и блянове,надежди и планове.
Нямам дори болка,страдание,нито тъга,отчание.
Нямам сърце,нямам чувства,нямам и мисли
ходя безплътна,студена и дишам.
Дишам въздуха остър и мръсен,
от хорското озлобление вечно нямръщен.
Във сянка превърната,не зная защо съм живяла,
нито дали да продължа да живея.
А любов какво беше вече забравих,
аз лягам сама вечер и сама сутрини ставам.
Приятели имах,но и тях ги изгубих,
сама скитам,сама си прощавам.
Загубих всичко в сърцето си,
загубих израза и сълзите в лицето си.
Защо да живея?Не,не,не искам...
Зная,че и аз някога всички обичах,
зная че и мен някой обичше.
Но нека престана да преча
и поне там нейде далече
намеря утеха и силна подкрепа!


Това стихотворение го посвещавам на един човек,който много обичах и винаги ще обичам.Но тя нямаше сила да се бори и нека бъде поне сега щастлива.Опита наркотици,защото така правели всички.Дано никога не се подадете на изкушението да опитате нещо ново,защото всички го правят.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!! Много е хубаво.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...