25 feb 2009, 14:40

На една приятелка, която много обичам!!!

  Poesía
1.3K 0 8
За Сиси

Не се моля вече да те имам.
Аз знам, каквото писано е, ще се случи.
Не може на съдбата крак да се подлага
и каквото трябва, то ще стане...

Дали ще сме заедно, или разделени,
дали ще се смеем, или от сълзи ще сме окървавени,
зависи само от тебе и мене...
Нека не оцветяваме душите си в червено.

От него боли и става празно,
там, вътре в нас... нима всичко бе напразно?!
Искаме се по-силно от всякога,
а сме врагове на компромиса...

Това живот ли е, кажи ми?
Или любов със споделени чувства...
Нараняваме се истински,
а се молим да сме заедно щастливи...
24.02.2009 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "на съдбата крак не се подлага...'" - харесах!
  • Благодаря ви искрено за коментарите,но стихът ми е за двама влюбени,в който героиня е моята приятелка,а за съжаление има вероятност....да се случи най-лошото между тях,заради което аз също много съжалявам и ме боли,защото те НАИСТИНА МНОГО СЕ ОБИЧАТ!!!
  • Ако приятелството е истинско,ще се намери компромисно решение!!!Точно това ти желая от сърце,Гале!!!Поздрав от мен!!!
  • Извинявай, но заглавието е несериозно, независимо от чувствата ти.
    Това е класическо заглавие от лексикон.
    Текстът няма да го коментирам.
  • Много е хубаво, Гале!
    Искрен стих и от сърце!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...