Feb 25, 2009, 2:40 PM

На една приятелка, която много обичам!!!

  Poetry
1.3K 0 8
За Сиси

Не се моля вече да те имам.
Аз знам, каквото писано е, ще се случи.
Не може на съдбата крак да се подлага
и каквото трябва, то ще стане...

Дали ще сме заедно, или разделени,
дали ще се смеем, или от сълзи ще сме окървавени,
зависи само от тебе и мене...
Нека не оцветяваме душите си в червено.

От него боли и става празно,
там, вътре в нас... нима всичко бе напразно?!
Искаме се по-силно от всякога,
а сме врагове на компромиса...

Това живот ли е, кажи ми?
Или любов със споделени чувства...
Нараняваме се истински,
а се молим да сме заедно щастливи...
24.02.2009 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • "на съдбата крак не се подлага...'" - харесах!
  • Благодаря ви искрено за коментарите,но стихът ми е за двама влюбени,в който героиня е моята приятелка,а за съжаление има вероятност....да се случи най-лошото между тях,заради което аз също много съжалявам и ме боли,защото те НАИСТИНА МНОГО СЕ ОБИЧАТ!!!
  • Ако приятелството е истинско,ще се намери компромисно решение!!!Точно това ти желая от сърце,Гале!!!Поздрав от мен!!!
  • Извинявай, но заглавието е несериозно, независимо от чувствата ти.
    Това е класическо заглавие от лексикон.
    Текстът няма да го коментирам.
  • Много е хубаво, Гале!
    Искрен стих и от сърце!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...