26 feb 2017, 19:33

На една Звездица

916 2 0

 

Посред дълга люта зима

в буря страшна, мразовита,

почуства се духът ми ничий,

а кръвта започна да изстива!

 

Пронизващият вятър стихна

и в небето облаци прогони,

грейнала над мен звездица

сърцето ми огря отгоре

и запрати го отново в битието!

 

Нежни пръстчета с любов редяха

бисерни мъниста в чудна огърлица

и отронени в нейните лъчи сгряваха

душите грешни, бродещи върху земята!

 

Да си кажа честно, завидях на тези,

за които горе бисерите си редиш!

Прости ми, моля те, за този грях!

Благодаря за туй,

че в светлина огря ме

и върна на света

душата съкрушена на поета!

 

Благодаря, Звездице!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todor Nikolov Todos los derechos reservados

26. 02. 2017 г.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...