26 февр. 2017 г., 19:33

На една Звездица

924 2 0

 

Посред дълга люта зима

в буря страшна, мразовита,

почуства се духът ми ничий,

а кръвта започна да изстива!

 

Пронизващият вятър стихна

и в небето облаци прогони,

грейнала над мен звездица

сърцето ми огря отгоре

и запрати го отново в битието!

 

Нежни пръстчета с любов редяха

бисерни мъниста в чудна огърлица

и отронени в нейните лъчи сгряваха

душите грешни, бродещи върху земята!

 

Да си кажа честно, завидях на тези,

за които горе бисерите си редиш!

Прости ми, моля те, за този грях!

Благодаря за туй,

че в светлина огря ме

и върна на света

душата съкрушена на поета!

 

Благодаря, Звездице!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Todor Nikolov Все права защищены

26. 02. 2017 г.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...