На една Звездица

Посред дълга люта зима

в буря страшна, мразовита,

почуства се духът ми ничий,

а кръвта започна да изстива!

Пронизващият вятър стихна

и в небето облаци прогони,

грейнала над мен звездица

сърцето ми огря отгоре

и запрати го отново в битието!

Нежни пръстчета с любов редяха

бисерни мъниста в чудна огърлица

и отронени в нейните лъчи сгряваха

душите грешни, бродещи върху земята!

Да си кажа честно, завидях на тези,

за които горе бисерите си редиш!

Прости ми, моля те, за този грях!

Благодаря за туй,

че в светлина огря ме

и върна на света

душата съкрушена на поета!

Благодаря, Звездице!