На едно влюбено Сърце

29 dic 2009, 9:48

Poesía » De amor

1030 0 2

Защо си се развикало? Боли ме!
Не виждаш ли, че цялата съм... гроб?!
Не ме моли със думите ”... спаси ме!”...
Млъкни, Сърце, не искам да съм роб...!

Добре ми беше мъртва да живея,
макар и празна, куха и сама...
Актриса бях и можех да се смея
под маската на сляпа суета...

А истинска сега кому съм нужна?
Пречистена и жива... и с душа...
Сред свои съм, а толкова съм чужда...
прокЪлната, изгубена в... Тъга...

Изпроси си Прокобата епична...
Любов ти се прииска, ето дръж!
Ранено да си, всъщност е логично:
Нима мечта за Цъфналата ръж?!

За Сродното копнееше, признай си;
Над Разума го търсеше, нали?
НамЕри го и… вярвам ти… покай се!...
От срещата на Сродните… боли...!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vulchebnik (Евгени Янев)

2009-12-29T20:47:06+02:00

Сърцето на влюбения творец е уникално!То страда повече ,защото е по-сензорно,по-чувстващо,по-търсещо и отдадено!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-29T11:13:29+02:00

Сърцето винаги има право!

Хубав стих, Дида!