На едно влюбено Сърце
Защо си се развикало? Боли ме!
Не виждаш ли, че цялата съм... гроб?!
Не ме моли със думите ”... спаси ме!”...
Млъкни, Сърце, не искам да съм роб...!
Добре ми беше мъртва да живея,
макар и празна, куха и сама...
Актриса бях и можех да се смея
под маската на сляпа суета...
А истинска сега кому съм нужна?
Пречистена и жива... и с душа...
Сред свои съм, а толкова съм чужда...
прокЪлната, изгубена в... Тъга...
Изпроси си Прокобата епична...
Любов ти се прииска, ето дръж!
Ранено да си, всъщност е логично:
Нима мечта за Цъфналата ръж?!
За Сродното копнееше, признай си;
Над Разума го търсеше, нали?
НамЕри го и… вярвам ти… покай се!...
От срещата на Сродните… боли...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дида Христозова Всички права запазени
