На едно влюбено Сърце
Защо си се развикало? Боли ме!
Не виждаш ли, че цялата съм... гроб?!
Не ме моли със думите ”... спаси ме!”...
Млъкни, Сърце, не искам да съм роб...!
Добре ми беше мъртва да живея,
макар и празна, куха и сама...
Актриса бях и можех да се смея
под маската на сляпа суета...
А истинска сега кому съм нужна?
Пречистена и жива... и с душа...
Сред свои съм, а толкова съм чужда...
прокЪлната, изгубена в... Тъга...
Изпроси си Прокобата епична...
Любов ти се прииска, ето дръж!
Ранено да си, всъщност е логично:
Нима мечта за Цъфналата ръж?!
За Сродното копнееше, признай си;
Над Разума го търсеше, нали?
НамЕри го и… вярвам ти… покай се!...
От срещата на Сродните… боли...!
© Дида Христозова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Сърцето на влюбения творец е уникално!То страда повече ,защото е по-сензорно,по-чувстващо,по-търсещо и отдадено!
-
Сърцето винаги има право!
Хубав стих, Дида!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
