На едно влюбено Сърце
Защо си се развикало? Боли ме!
Не виждаш ли, че цялата съм... гроб?!
Не ме моли със думите ”... спаси ме!”...
Млъкни, Сърце, не искам да съм роб...!
Добре ми беше мъртва да живея,
макар и празна, куха и сама...
Актриса бях и можех да се смея
под маската на сляпа суета...
А истинска сега кому съм нужна?
Пречистена и жива... и с душа...
Сред свои съм, а толкова съм чужда...
прокЪлната, изгубена в... Тъга...
Изпроси си Прокобата епична...
Любов ти се прииска, ето дръж!
Ранено да си, всъщност е логично:
Нима мечта за Цъфналата ръж?!
За Сродното копнееше, признай си;
Над Разума го търсеше, нали?
НамЕри го и… вярвам ти… покай се!...
От срещата на Сродните… боли...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дида Христозова Все права защищены
