divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
13 mar 2008, 9:56

на Ели 

  Poesía
780 0 15
Това не са очи, а междуметия!
Напразно търся дъното им.
                                 Дъно няма.
А колко ли мъже са се удавили
при скромните си опити
                             за дълго плаване...
Това не е лице, а география!
Трапчинки има тук, а после хълмчета.
И някак земетръсна е усмивката,
и адски ветровита е въздишката,
а шията е само предисловие
към дългия роман за раменете й,
които ме отвеждат
            към два църковни купола,
чиито върхове целувам вечер.
На връщане минавам по бедрата й,
по техните изящно-бели склонове.
Върху коляното лежи метафора.
Опитвам да я уловя - за спомен...
Пропуснах да ви кажа за огнището,
в което бавно се разгаря огъня,
в което, след като заспи жаравата,
от пепелта поникваха децата ми.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??