divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
13 мар. 2008 г., 09:56

на Ели 

  Поэзия
781 0 15
Това не са очи, а междуметия!
Напразно търся дъното им.
                                 Дъно няма.
А колко ли мъже са се удавили
при скромните си опити
                             за дълго плаване...
Това не е лице, а география!
Трапчинки има тук, а после хълмчета.
И някак земетръсна е усмивката,
и адски ветровита е въздишката,
а шията е само предисловие
към дългия роман за раменете й,
които ме отвеждат
            към два църковни купола,
чиито върхове целувам вечер.
На връщане минавам по бедрата й,
по техните изящно-бели склонове.
Върху коляното лежи метафора.
Опитвам да я уловя - за спомен...
Пропуснах да ви кажа за огнището,
в което бавно се разгаря огъня,
в което, след като заспи жаравата,
от пепелта поникваха децата ми.

© Красимир Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??