25 ago 2024, 20:50

На „Есенно прелюдие“ черновата

665 2 4

Крачи август властно и жари

стърнища и храсти покрай прашния път.

Очите му - въглени от димни пожари.

Стъпките му - дълги сенки растат.

 

Още малко и ще хлопнат прозорците.

Ще натежат към септември везните.

Дъжд ще плисне от очите на нощите 

с капки перлени, вместо птици по жиците.

 

От любов към него линее тревата.

Златна охра превзема зеленото.

Твори на „Есенно прелюдие“ черновата.

Щедър, но и от всеки по нещо отнема.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Злати! Красив завършек на август и вдъхновен септември!
  • Красиво очакване и носталгично сбогуване! Поздравления за красивия стих, Дани!
  • Благодаря ти от сърце за коментара, Младене! Началото на август винаги ми е красиво очакване, краят му е наситен с тъга и завършва на аерогарата. Затова казах, че "по нещо отнема". Но нали е до следващият август? 🥰🌞 Благодаря ти и за поетичното допълнение - красиво, с дълбок смисъл и с богата образност!
  • Хубав стих, Дани, съдържащ верни наблюдения за август, поднесени в поетична форма.
    Припомни ми, че и аз съм писал по достоен начин за този изумителен месец, носещ името на големия римски император Октавиан Август. На линка по-долу /и след него/ е и въпросният мой стих:

    https://otkrovenia.com/index.php/es/poetry/skitnici-sled-lyato

    Скитници след лято

    По остри ръбове на спомени възлизам
    към гърбицата бледа на септември.
    С алпийска раница и август се изнизва.
    Умира лятото с пресипнал тембър.

    Отлитат пак ята към необята
    (надеждите претръпнали отнасят) -
    сърфисти на пристаналия вятър,
    в триъгълни кордони с чезнещ блясък.

    ...И мислите унило се разхождат,
    клошари сред ръждясалото време.
    Контейнерът на бъдещето гложди
    сърцата ни, преди да ги обеме...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...