ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
342 2590
25.08.2024 г., 20:50 ч.

На „Есенно прелюдие“ черновата 

  Поезия » Пейзажна
185 2 4

Крачи август властно и жари

стърнища и храсти покрай прашния път.

Очите му - въглени от димни пожари.

Стъпките му - дълги сенки растат.

 

Още малко и ще хлопнат прозорците.

Ще натежат към септември везните.

Дъжд ще плисне от очите на нощите 

с капки перлени, вместо птици по жиците.

 

От любов към него линее тревата.

Златна охра превзема зеленото.

Твори на „Есенно прелюдие“ черновата.

Щедър, но и от всеки по нещо отнема.  

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Злати! Красив завършек на август и вдъхновен септември!
  • Красиво очакване и носталгично сбогуване! Поздравления за красивия стих, Дани!
  • Благодаря ти от сърце за коментара, Младене! Началото на август винаги ми е красиво очакване, краят му е наситен с тъга и завършва на аерогарата. Затова казах, че "по нещо отнема". Но нали е до следващият август? 🥰🌞 Благодаря ти и за поетичното допълнение - красиво, с дълбок смисъл и с богата образност!
  • Хубав стих, Дани, съдържащ верни наблюдения за август, поднесени в поетична форма.
    Припомни ми, че и аз съм писал по достоен начин за този изумителен месец, носещ името на големия римски император Октавиан Август. На линка по-долу /и след него/ е и въпросният мой стих:

    https://otkrovenia.com/index.php/es/poetry/skitnici-sled-lyato

    Скитници след лято

    По остри ръбове на спомени възлизам
    към гърбицата бледа на септември.
    С алпийска раница и август се изнизва.
    Умира лятото с пресипнал тембър.

    Отлитат пак ята към необята
    (надеждите претръпнали отнасят) -
    сърфисти на пристаналия вятър,
    в триъгълни кордони с чезнещ блясък.

    ...И мислите унило се разхождат,
    клошари сред ръждясалото време.
    Контейнерът на бъдещето гложди
    сърцата ни, преди да ги обеме...
Предложения
: ??:??