На есента съм спътница

12 sept 2007, 9:37

Poesía

497 0 9

Дохожда есента,
с коси от старо злато.
С дъжд и бури -
напук на жаркото ни лято.
И жиците, окичени -
като мъниста птиците по тях се нижат,
подготвяйки се пак да отлетят,
… за да се върнат следващото лято.
Завиждам им!
Как искам да съм птица!
Как искам с тях да полетя,
но от високото се плаша, докога? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На есента съм спътница

Искате да прочетете повече?

Propuestas