На есента съм спътница
Дохожда есента,
с коси от старо злато.
С дъжд и бури -
напук на жаркото ни лято.
И жиците, окичени -
като мъниста птиците по тях се нижат,
подготвяйки се пак да отлетят,
… за да се върнат следващото лято.
Завиждам им!
Как искам да съм птица!
Как искам с тях да полетя,
но от високото се плаша, докога?
А те, отлитайки от зимата,
минават границите на смъртта
и надживяват я!
А мене ме е страх…
Защо ли и колко ли съм жалка?
Косите ми са като листопад
и побелели малко.
На есента съм спътница…
NG/nnn
12 септември 2007
© Нели All rights reserved.
