Nella_gold (Нели )
841 4525
12.09.2007 г., 9:37 ч.

На есента съм спътница 

  Поезия
456 0 9

Дохожда есента,

с коси от старо злато.

С дъжд и бури -

напук на жаркото ни лято.

 

И жиците, окичени -

като мъниста птиците по тях се нижат,

подготвяйки се пак да отлетят,

… за да се върнат следващото лято.

 

Завиждам им!

Как искам да съм птица!

Как искам с тях да полетя,

но от високото се плаша, докога?

 

А те, отлитайки от зимата,

минават границите на смъртта

и надживяват я!

А мене ме е страх…

 

Защо ли и колко ли съм жалка?

Косите ми са като листопад

и побелели малко.

На есента съм спътница…

 

 

NG/nnn

12 септември 2007

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??