13 ago 2007, 0:01

На Евелин

  Poesía
822 0 2
       
                       Харесвам твоите колажи и стихове дълбоки, нежни,
                       и често влизам аз във блога ти и с трепет ги преглеждам даже.
                       Вълнуващи са силно моята душа, че трепет на въображението са
                       и в израз пълен на душевността за мен са миг  надежда.

                      Красиви са и фотосите ти - ти виждаш, нестандартното -
                      места, природа, градове - отразени при пътуванията ти,
                      обичаш често ти да ходиш по интересни кътчета, белязани
                      и предизвикват фотосите ти най-топли чувства - неизказани.

                      Личи си, че работиш нежно, с внимание, със трепет, с майсторство
                      и отличаваш се ти от останалите, в стил,
                      усещам го със интуицията на поета.

                      Ти търсиш красотата, отразяваш я,
                       присъщо е за твоята душевност
                       и леко я поднасяш, с умението на психолог,
                       так че да я видиме и ние.
 
                       Това за мене е терапия голяма,
                        щом видя блога евелин, се радва моето сърце,
                       че ще прочета и видя нещо аз с любов написано
                        и ще посрещна топло, с чистотата на дете.
                          
                       Понякога се просълзяват моите очи,
                       видяли хорската студенина и безразличие
                       и вижда

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© БОРИС РАШЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...