13.08.2007 г., 0:01

На Евелин

819 0 2
       
                       Харесвам твоите колажи и стихове дълбоки, нежни,
                       и често влизам аз във блога ти и с трепет ги преглеждам даже.
                       Вълнуващи са силно моята душа, че трепет на въображението са
                       и в израз пълен на душевността за мен са миг  надежда.

                      Красиви са и фотосите ти - ти виждаш, нестандартното -
                      места, природа, градове - отразени при пътуванията ти,
                      обичаш често ти да ходиш по интересни кътчета, белязани
                      и предизвикват фотосите ти най-топли чувства - неизказани.

                      Личи си, че работиш нежно, с внимание, със трепет, с майсторство
                      и отличаваш се ти от останалите, в стил,
                      усещам го със интуицията на поета.

                      Ти търсиш красотата, отразяваш я,
                       присъщо е за твоята душевност
                       и леко я поднасяш, с умението на психолог,
                       так че да я видиме и ние.
 
                       Това за мене е терапия голяма,
                        щом видя блога евелин, се радва моето сърце,
                       че ще прочета и видя нещо аз с любов написано
                        и ще посрещна топло, с чистотата на дете.
                          
                       Понякога се просълзяват моите очи,
                       видяли хорската студенина и безразличие
                       и вижда

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© БОРИС РАШЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...