2 jun 2020, 14:30

На езика на мим, най-логично и просто

  Poesía » Otra
795 6 10

В необятния космос прелетява ракета,
тихо,екстремно,с опит и важни прожектори.
Как изглеждат слънцата безкрайно далеко,
тъмнина щом поглъща любопитните вектори!

При летятищите мравки /на по халбичка бира/
ветерани умуват как смъртта да дресират
и се пени кръвта им, и сърце галопира.
От медали и почести кой нормален разбира?

Ето, група тинейджъри се отричат от клетви,
младостта като въглен свободата съветва
и преди да посегнат бъднини да чертаят,
/неповярвали в приказки за небето и рая/,
на езика на мим, най-логично и просто,
песни пеят за химн на земята пред Господ.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Юри - не разсъждавай и не се напрягай, приятелю...ако има нещо за чувстване, не е необходимо да си го обясняваме, пък и аз не винаги го постигам внушението, но ми е драго да те видя тук!
    Наденце, от вчера до днес поколенията се менят и ние грешно смятаме, че идните са по-повърхностни, по-безчувствени, по-елементарни, а времето ще видиш как ще докаже, че когато се оставим в ръцете им,в своята старческа немощ,светът все пак ще съществува, оцелява и се развива,макар по друг начин!
    Стойчо, всичко говори, приятелю и мимовете пеят,а който трябва-чува!Благодаря ти,че четеш откачациите ми))
    Хубав ден на всички и настроение!
  • Когато мълчанието говори с жестове...
    Нямам какво да коментирам повече!
  • Не знам защо в главата ми зазвуча песента от филма "Вчера". Провокираш размисли, Рени!
  • За първи път разсъждавам толкова дълго над стихотворение, но си заслужаваше! Поздравления, Райна!
  • Благодаря ти , миличка...често се чувствам като извънземна

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...