2 jun 2020, 14:30

На езика на мим, най-логично и просто

  Poesía » Otra
793 6 10

В необятния космос прелетява ракета,
тихо,екстремно,с опит и важни прожектори.
Как изглеждат слънцата безкрайно далеко,
тъмнина щом поглъща любопитните вектори!

При летятищите мравки /на по халбичка бира/
ветерани умуват как смъртта да дресират
и се пени кръвта им, и сърце галопира.
От медали и почести кой нормален разбира?

Ето, група тинейджъри се отричат от клетви,
младостта като въглен свободата съветва
и преди да посегнат бъднини да чертаят,
/неповярвали в приказки за небето и рая/,
на езика на мим, най-логично и просто,
песни пеят за химн на земята пред Господ.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Юри - не разсъждавай и не се напрягай, приятелю...ако има нещо за чувстване, не е необходимо да си го обясняваме, пък и аз не винаги го постигам внушението, но ми е драго да те видя тук!
    Наденце, от вчера до днес поколенията се менят и ние грешно смятаме, че идните са по-повърхностни, по-безчувствени, по-елементарни, а времето ще видиш как ще докаже, че когато се оставим в ръцете им,в своята старческа немощ,светът все пак ще съществува, оцелява и се развива,макар по друг начин!
    Стойчо, всичко говори, приятелю и мимовете пеят,а който трябва-чува!Благодаря ти,че четеш откачациите ми))
    Хубав ден на всички и настроение!
  • Когато мълчанието говори с жестове...
    Нямам какво да коментирам повече!
  • Не знам защо в главата ми зазвуча песента от филма "Вчера". Провокираш размисли, Рени!
  • За първи път разсъждавам толкова дълго над стихотворение, но си заслужаваше! Поздравления, Райна!
  • Благодаря ти , миличка...често се чувствам като извънземна

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...