В необятния космос прелетява ракета,
тихо,екстремно,с опит и важни прожектори.
Как изглеждат слънцата безкрайно далеко,
тъмнина щом поглъща любопитните вектори!
При летятищите мравки /на по халбичка бира/
ветерани умуват как смъртта да дресират
и се пени кръвта им, и сърце галопира.
От медали и почести кой нормален разбира?
Ето, група тинейджъри се отричат от клетви,
младостта като въглен свободата съветва
и преди да посегнат бъднини да чертаят,
/неповярвали в приказки за небето и рая/,
на езика на мим, най-логично и просто,
песни пеят за химн на земята пред Господ.
Наденце, от вчера до днес поколенията се менят и ние грешно смятаме, че идните са по-повърхностни, по-безчувствени, по-елементарни, а времето ще видиш как ще докаже, че когато се оставим в ръцете им,в своята старческа немощ,светът все пак ще съществува, оцелява и се развива,макар по друг начин!
Стойчо, всичко говори, приятелю и мимовете пеят,а който трябва-чува!Благодаря ти,че четеш откачациите ми))
Хубав ден на всички и настроение!