20 may 2019, 9:08

На Фатме

  Poesía
1.2K 9 12



Ти вярваш във Аллах, а аз - във Бога.
В джамия ти се молиш, аз - във храм.
Различните религии не могат 
да разделят приятелите, знам.

Религията е канон във книгите.
Но истинската вяра е в сърцата.
И само с прошка и със обич стигаме
до Бог, когото носим във душата си.

Ти нека да се молиш на Аллах,
а аз към Бог молитви да отправям,
добро и зло, и праведност и грях...
сърцата ни разбират и прощават.

Чрез любовта човекът съществува.
А другото е суета, измама...
Но Бог един е... Вярвам, че ни чува
и във джамията, и в храма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви сърдечно, Марко!
  • Прекрасен стих !
  • Благодаря от сърце, Исмаил! Имам две приятелки - Фатме и Янка. Това стихотворение беше подарък за рождения ден на Фатме. Усмихнат ден, Исмаил!
  • Дъщеря ми се казва Фатме, и помислих, че е писано за нея от наши приятели, християни, които ни идват на гости! Ако всички хора са като тебе, Ваня, светът няма да е същия! Приеми моите най-искрени и сърдечни поздравления!
  • Права си, Ангелче! Или сме добри хора, или не! Никоя религия не учи хората да мразят. Усмихнат ден, Ангелче!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...