20.05.2019 г., 9:08

На Фатме

1.2K 9 12



Ти вярваш във Аллах, а аз - във Бога.
В джамия ти се молиш, аз - във храм.
Различните религии не могат 
да разделят приятелите, знам.

Религията е канон във книгите.
Но истинската вяра е в сърцата.
И само с прошка и със обич стигаме
до Бог, когото носим във душата си.

Ти нека да се молиш на Аллах,
а аз към Бог молитви да отправям,
добро и зло, и праведност и грях...
сърцата ни разбират и прощават.

Чрез любовта човекът съществува.
А другото е суета, измама...
Но Бог един е... Вярвам, че ни чува
и във джамията, и в храма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви сърдечно, Марко!
  • Прекрасен стих !
  • Благодаря от сърце, Исмаил! Имам две приятелки - Фатме и Янка. Това стихотворение беше подарък за рождения ден на Фатме. Усмихнат ден, Исмаил!
  • Дъщеря ми се казва Фатме, и помислих, че е писано за нея от наши приятели, християни, които ни идват на гости! Ако всички хора са като тебе, Ваня, светът няма да е същия! Приеми моите най-искрени и сърдечни поздравления!
  • Права си, Ангелче! Или сме добри хора, или не! Никоя религия не учи хората да мразят. Усмихнат ден, Ангелче!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...