26 nov 2019, 16:44

На финала

  Poesía
572 2 5

 

За мечти безпардонни голяма,

срамно млада за лесен живот,

най ме тегли към пътя за двама,

вечен рай с доживотен хомот.

 

Нишки две се преплитат и сливат,

лутащите се наши съдби,

а в каква плетеница се скриват,

на Фортуна се ти довери.

 

Благославяй, проклинай, но дишай

моя въздух...и мойто легло

намери, след заблуди дотичал,

за да стопля аз твойто чело.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,че намина, Ангелче, дано героят избере най-сетне след заблудите...🙂
  • Радвате ме,че ми споделяте, момичета. Приемете моето голямо "благодаря".💜
  • Светулче...
    Така е - "до като смъртта ни раздели..."...
  • ☺Усмивки ви изпращам, Рози, Наде!😊
    Хомотът служи на двама да теглят колата по-лесно , не го използвах в отрицателното значение тук.По- скоро напомня отговорност и взаимност. Освен рози имаме и бодлички по пътя си. А и жената винаги си мечтае за дълготрайност на връзката,та оттам дойде "доживотен". Благодаря ви!
  • Доживотен е само живота, Светещо крилатичко. Това яреми, хомоти...Не ме слушай, то кой ли впряга дребен рогат добитък?

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...