26.11.2019 г., 16:44

На финала

568 2 5

 

За мечти безпардонни голяма,

срамно млада за лесен живот,

най ме тегли към пътя за двама,

вечен рай с доживотен хомот.

 

Нишки две се преплитат и сливат,

лутащите се наши съдби,

а в каква плетеница се скриват,

на Фортуна се ти довери.

 

Благославяй, проклинай, но дишай

моя въздух...и мойто легло

намери, след заблуди дотичал,

за да стопля аз твойто чело.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,че намина, Ангелче, дано героят избере най-сетне след заблудите...🙂
  • Радвате ме,че ми споделяте, момичета. Приемете моето голямо "благодаря".💜
  • Светулче...
    Така е - "до като смъртта ни раздели..."...
  • ☺Усмивки ви изпращам, Рози, Наде!😊
    Хомотът служи на двама да теглят колата по-лесно , не го използвах в отрицателното значение тук.По- скоро напомня отговорност и взаимност. Освен рози имаме и бодлички по пътя си. А и жената винаги си мечтае за дълготрайност на връзката,та оттам дойде "доживотен". Благодаря ви!
  • Доживотен е само живота, Светещо крилатичко. Това яреми, хомоти...Не ме слушай, то кой ли впряга дребен рогат добитък?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...