На Г. Г. 3
вцепенена гледам те от там
и размеквам се от твойта благост -
просто снимка зад екран.
Нереален и застинал образ,
впит е в мен с отровен чар.
Сега стои без капка израз
да напомня за човека стар.
Картини други в мен нахлуват,
като лента преповтарям всичко.
На тебе моите светива робуват
и убиват ми достойнството едничко!
Сякаш две лица у мен говорят -
те нашепват ми неща различни.
Два копнежа в мен се борят,
отчуждават ме от всички.
Все към теб ме дърпат те,
от омраза, от любов безбрежна
и сърцето ми без жал дере
безразличието, топлотата нежна!
Аз те чакам вечно твоя!
Ръка протягам, моля те!
Моля те, върни покоя!
Върни ме в своето сърце!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.