На Г. Г. 4
Затръшна ми последната врата
и с нея ми отвори светъл път.
Отново се обръщам към света
и виждам в него слънчев лъч.
Хиляди усмивки си ми взел,
но хиляди ми даде също!
Аз лутах се сама - без цел
да търся в мрака нещо...
А сега ликувам, че те няма!
И не случайно всичко има край.
Не искам никога пред тебе спряна
отново да се виждам, знай!
Защото вън ме чака следваща надежда,
нови пориви за нови спомени и дни.
И моля те с последната целувка нежна
да оставим миналото да гори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
