ivaferendzia (Ива)
47 95
7.07.2008 г., 6:30 ч.

На Г. Г. 4 

  Поезия » Любовна
1149 0 4

Затръшна ми последната врата
и с нея ми отвори светъл път.
Отново се обръщам към света
и виждам в него слънчев лъч.

Хиляди усмивки си ми взел,
но хиляди ми даде също!
Аз лутах се сама - без цел
да търся в мрака нещо...

А сега ликувам, че те няма!
И не случайно всичко има край.
Не искам никога пред тебе спряна
отново да се виждам, знай!

Защото вън ме чака следваща надежда,
нови пориви за нови спомени и дни.
И моля те с последната целувка нежна
да оставим миналото да гори.

© Ива Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...да оставим миналото да гори..." То и без това друго не заслужава!...Поредното ти попадение точно в целта!
  • И моля те с последната целувка нежна
    да оставим миналото да гори.

    Много, много, много, много, много хубаво
  • винаги настъпва този момент в любовта, когато трябва да пуснем миналото да си върви!поздравления и с обич!!!
  • Направи си хубава клада от лоште спомени, красивите прибери в албум...
    за спомени през старините
    Много хубав стих! От мен 6 и
Предложения
: ??:??