12 abr 2008, 17:11

На Г. Иванов - първи български космонавт

  Poesía » Civil
1.5K 1 3

На Г. Иванов

Българийо, твой син - орел,
откърмен от земя корава,
той към звездите път поел,
възторжено те поздравява!

Отново земен звук пробуди
космическата тишина.
Звездите блеснали се вслушват
в реч непозната досега.

Космическите блатя смели
от братски дружески страни,
те знания и опит взели,
щурмуват звездни висини.

Срещни ги, майко, с пъстра китка
от майски рози и лалета.
И нека радостта да блика
по твойте ширнали полета.

1979г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Т Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стиха ми харесва. Просто по-младите посетители на сайта не познават чувството на почит и уважение, защото днешната реалност не им дава примери, които да уважават. Всичко е само консумация - днес и сега... Уви! Поздравявам Ви!
  • Какво значение има кога е бил полета? В крайна сметка важен е стихът, а на мен ми хареса!
  • Харесах!!!
    Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...