12 апр. 2008 г., 17:11

На Г. Иванов - първи български космонавт

1.5K 1 3

На Г. Иванов

Българийо, твой син - орел,
откърмен от земя корава,
той към звездите път поел,
възторжено те поздравява!

Отново земен звук пробуди
космическата тишина.
Звездите блеснали се вслушват
в реч непозната досега.

Космическите блатя смели
от братски дружески страни,
те знания и опит взели,
щурмуват звездни висини.

Срещни ги, майко, с пъстра китка
от майски рози и лалета.
И нека радостта да блика
по твойте ширнали полета.

1979г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стиха ми харесва. Просто по-младите посетители на сайта не познават чувството на почит и уважение, защото днешната реалност не им дава примери, които да уважават. Всичко е само консумация - днес и сега... Уви! Поздравявам Ви!
  • Какво значение има кога е бил полета? В крайна сметка важен е стихът, а на мен ми хареса!
  • Харесах!!!
    Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...