12.04.2008 г., 17:11

На Г. Иванов - първи български космонавт

1.5K 1 3

На Г. Иванов

Българийо, твой син - орел,
откърмен от земя корава,
той към звездите път поел,
възторжено те поздравява!

Отново земен звук пробуди
космическата тишина.
Звездите блеснали се вслушват
в реч непозната досега.

Космическите блатя смели
от братски дружески страни,
те знания и опит взели,
щурмуват звездни висини.

Срещни ги, майко, с пъстра китка
от майски рози и лалета.
И нека радостта да блика
по твойте ширнали полета.

1979г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стиха ми харесва. Просто по-младите посетители на сайта не познават чувството на почит и уважение, защото днешната реалност не им дава примери, които да уважават. Всичко е само консумация - днес и сега... Уви! Поздравявам Ви!
  • Какво значение има кога е бил полета? В крайна сметка важен е стихът, а на мен ми хареса!
  • Харесах!!!
    Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....