17 sept 2013, 21:51

На Гоиспод зайче стòрих 

  Poesía » Otra
386 0 5

Сънувах мъртвото си тяло

сред изгорелите треви.

А дрехите ми бяха в бяло...

Душата в болка се преви.

 

Врата в небето се отвори.

Небесен хор се горе чу.

Тогава Господ проговори...

В небето всичко се разчу.

 

Душата ми премина прага

на поднебесната врата

и стана миличка и драга

в пределите отвъд света.

 

Дочух си земната камбана.

Валяха хорските сълзи

и мъката сама остана

в тревите ниски да пълзи.

 

Очите сутринта отворих

облян от слънчеви лъчи.

И зайче с огледало стòрих

на Господ горе да мълчи.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??