koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Sep 17, 2013, 9:51 PM

На Гоиспод зайче стòрих 

  Poetry » Other
405 0 5

Сънувах мъртвото си тяло

сред изгорелите треви.

А дрехите ми бяха в бяло...

Душата в болка се преви.

 

Врата в небето се отвори.

Небесен хор се горе чу.

Тогава Господ проговори...

В небето всичко се разчу.

 

Душата ми премина прага

на поднебесната врата

и стана миличка и драга

в пределите отвъд света.

 

Дочух си земната камбана.

Валяха хорските сълзи

и мъката сама остана

в тревите ниски да пълзи.

 

Очите сутринта отворих

облян от слънчеви лъчи.

И зайче с огледало стòрих

на Господ горе да мълчи.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??