На Гоиспод зайче стòрих
Сънувах мъртвото си тяло
сред изгорелите треви.
А дрехите ми бяха в бяло...
Душата в болка се преви.
Врата в небето се отвори.
Небесен хор се горе чу.
Тогава Господ проговори...
В небето всичко се разчу.
Душата ми премина прага
на поднебесната врата
и стана миличка и драга
в пределите отвъд света.
Дочух си земната камбана.
Валяха хорските сълзи
и мъката сама остана
в тревите ниски да пълзи.
Очите сутринта отворих
облян от слънчеви лъчи.
И зайче с огледало стòрих
на Господ горе да мълчи.
© Никола Апостолов All rights reserved.
