6 dic 2007, 10:46

На гости на моето сърце

1K 0 3

На гости на моето сърце

Здравей, момиче малко,
каква е таз болка в очите ти,
страдаш ненужно, туй е жалко,
махни тежестта от гърдите ти.

Здравей, мъдрост далечна,
привет, тъга безконечна,
добре дошла и ти, скръб вечна,
заповядай, болка сърдечна.

Добре сме заварили и четирите,
място уютно намерихме в сърцето ти,
сриваме малко по малко опорите,
които изнемогващо крепят небето ти.

Мили мои постоянни гости,
какво искате да ви предложа.
Взехте ми сърцето, всички кости,
няма какво в гроба да положа.

Ние за туй не сме виновни.
Ти сама ни до себе си допусна.
Сломиха те подвизите любовни
и мъката стори ти се тъй вкусна.

На всички спри да се предоверяваш,
бъди внимателна и предпазлива.
Прекалено бързо се сприятеляваш,
бъди нащрек, бъди боязлива.

Драги гости, благодаря за съвета.
Разбрах на какво трябва да приличам.
Обещавам, ще си спазя обета
да не бъда себе си, да не обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • лили е страхотен човек.....стихотворението е супер...продължавай в същия дух и не се променяй
  • Невероятен стих!!!
    Поздрав!
  • Много ми харесва..напомня ми на мен самата преди години...напомня ми за моите стихове когато започвах да пиша!Гледай по -ведро на живота а в поезията си тръгнала в правилната посока-продължаваи все така!)

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...