27 ago 2023, 23:13

На граничарите

  Poesía » Civil
671 4 3

На всички граничари

 

Вече сняг в косите ни вали.

Със годините понатежахме,

но още във сърцата ни гори

онзи пламък млади като бяхме!

 

Минаха годините за миг!

Ала спомените пак са живи!

Всеки беше горд, че е войник!

Всеки помни дните си щастливи!

 

Пак сме на граничната бразда

стиснали „калашника“ в ръцете!

Сменят се нарядите в нощта,

а умора тегне в коленете!

 

Често се повтаря този сън,

и визовката пищи в ушите!

Будиш се, но тиха нощ е вън.

Сам си в тъмнината със звездите!

 

По пътеката за кой ли път

крачиш и във сенките се взираш!

На браздата няма кръстопът!

Пътя си не можеш да избираш!

 

На браздата ти си съдия!

За секунди всичко се решава!

Страж си ти на своята страна!

Граничар! Поклон! И вечна слава!

 

27. 08. 2023 г.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!
  • Когато бях войник на тежка служба
    в баирите на Странджа и Сакар,
    със куче аз заформих силна дружба
    и станах на браздата граничар.
  • Толкова познато!
    Може би, защото част от войниклъка и аз бях граничар!
    Вече толкова години от тогава, но още се срещам с бойните си другари!
    Защото там, на границата доверието между войниците, офицерите и сержантите е спойка, която пази България, живота и остава до живот!
    Поздравления, Георги!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...