На граничарите
На всички граничари
Вече сняг в косите ни вали.
Със годините понатежахме,
но още във сърцата ни гори
онзи пламък млади като бяхме!
Минаха годините за миг!
Ала спомените пак са живи!
Всеки беше горд, че е войник!
Всеки помни дните си щастливи!
Пак сме на граничната бразда
стиснали „калашника“ в ръцете!
Сменят се нарядите в нощта,
а умора тегне в коленете!
Често се повтаря този сън,
и визовката пищи в ушите!
Будиш се, но тиха нощ е вън.
Сам си в тъмнината със звездите!
По пътеката за кой ли път
крачиш и във сенките се взираш!
На браздата няма кръстопът!
Пътя си не можеш да избираш!
На браздата ти си съдия!
За секунди всичко се решава!
Страж си ти на своята страна!
Граничар! Поклон! И вечна слава!
27. 08. 2023 г.
© Георги Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления!
-
Когато бях войник на тежка служба
в баирите на Странджа и Сакар,
със куче аз заформих силна дружба
и станах на браздата граничар. -
Толкова познато!
Може би, защото част от войниклъка и аз бях граничар!
Вече толкова години от тогава, но още се срещам с бойните си другари!
Защото там, на границата доверието между войниците, офицерите и сержантите е спойка, която пази България, живота и остава до живот!
Поздравления, Георги!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
