27.08.2023 г., 23:13

На граничарите

666 4 3

На всички граничари

 

Вече сняг в косите ни вали.

Със годините понатежахме,

но още във сърцата ни гори

онзи пламък млади като бяхме!

 

Минаха годините за миг!

Ала спомените пак са живи!

Всеки беше горд, че е войник!

Всеки помни дните си щастливи!

 

Пак сме на граничната бразда

стиснали „калашника“ в ръцете!

Сменят се нарядите в нощта,

а умора тегне в коленете!

 

Често се повтаря този сън,

и визовката пищи в ушите!

Будиш се, но тиха нощ е вън.

Сам си в тъмнината със звездите!

 

По пътеката за кой ли път

крачиш и във сенките се взираш!

На браздата няма кръстопът!

Пътя си не можеш да избираш!

 

На браздата ти си съдия!

За секунди всичко се решава!

Страж си ти на своята страна!

Граничар! Поклон! И вечна слава!

 

27. 08. 2023 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!
  • Когато бях войник на тежка служба
    в баирите на Странджа и Сакар,
    със куче аз заформих силна дружба
    и станах на браздата граничар.
  • Толкова познато!
    Може би, защото част от войниклъка и аз бях граничар!
    Вече толкова години от тогава, но още се срещам с бойните си другари!
    Защото там, на границата доверието между войниците, офицерите и сержантите е спойка, която пази България, живота и остава до живот!
    Поздравления, Георги!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...