27.08.2023 г., 23:13

На граничарите

668 4 3

На всички граничари

 

Вече сняг в косите ни вали.

Със годините понатежахме,

но още във сърцата ни гори

онзи пламък млади като бяхме!

 

Минаха годините за миг!

Ала спомените пак са живи!

Всеки беше горд, че е войник!

Всеки помни дните си щастливи!

 

Пак сме на граничната бразда

стиснали „калашника“ в ръцете!

Сменят се нарядите в нощта,

а умора тегне в коленете!

 

Често се повтаря този сън,

и визовката пищи в ушите!

Будиш се, но тиха нощ е вън.

Сам си в тъмнината със звездите!

 

По пътеката за кой ли път

крачиш и във сенките се взираш!

На браздата няма кръстопът!

Пътя си не можеш да избираш!

 

На браздата ти си съдия!

За секунди всичко се решава!

Страж си ти на своята страна!

Граничар! Поклон! И вечна слава!

 

27. 08. 2023 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!
  • Когато бях войник на тежка служба
    в баирите на Странджа и Сакар,
    със куче аз заформих силна дружба
    и станах на браздата граничар.
  • Толкова познато!
    Може би, защото част от войниклъка и аз бях граничар!
    Вече толкова години от тогава, но още се срещам с бойните си другари!
    Защото там, на границата доверието между войниците, офицерите и сержантите е спойка, която пази България, живота и остава до живот!
    Поздравления, Георги!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...