20 jun 2014, 20:49

На Гроба Майчин

463 0 0

На гроба майчин коленичех

във кратък отдих,

наведох се със трепетно сърце

стръкче цвете да закича,

протегнах развълнувано ръце,

обгърнат в безутешна мъка

по таз, която толкова обичах!

 

Погалих с длани рохкавата пръст,

запалих свещ, унесен в тъжен спомен,

и скръб повея от изправения кръст,

скован във лед, почувствах се бездомен...

 

Отстъпих тихо,

прегърнах с поглед гроба свят,

извърнах се с горчивина и потреперих пак,

закрачих тежко в пролетния хлад

с душа изпълнена с дълбок,

незаличим, безкраен мрак!

 

06.1991 г.

гр. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...