На Гроба Майчин
458
0
0
На гроба майчин коленичех
във кратък отдих,
наведох се със трепетно сърце
стръкче цвете да закича,
протегнах развълнувано ръце,
обгърнат в безутешна мъка
по таз, която толкова обичах!
Погалих с длани рохкавата пръст,
запалих свещ, унесен в тъжен спомен,
и скръб повея от изправения кръст,
скован във лед, почувствах се бездомен...
Отстъпих тихо,
прегърнах с поглед гроба свят,
извърнах се с горчивина и потреперих пак,
закрачих тежко в пролетния хлад
с душа изпълнена с дълбок,
незаличим, безкраен мрак!
06.1991 г.
гр. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Христов Всички права запазени
