На гроба майчин коленичех
във кратък отдих,
наведох се със трепетно сърце
стръкче цвете да закича,
протегнах развълнувано ръце,
обгърнат в безутешна мъка
по таз, която толкова обичах!
Погалих с длани рохкавата пръст,
запалих свещ, унесен в тъжен спомен,
и скръб повея от изправения кръст,
скован във лед, почувствах се бездомен...
Отстъпих тихо, ...