Домът напуснах си отдавна

и съм в чужбина на гурбет.

Отмина младостта ми славна,

като забравен лош съвет.

Оставих аз жена във вкъщи

с деца обичани и три.

Денят сърдито ми се мръщи

и ме подгонва от зори.

Но стискам зъби и кротувам

да изтърпявам всички дни.

И ни танцувам, ни спортувам

при тез барутни съдбини.

Страхувам се, че ще избухна

и че ще свърша в този взрив.

Затуй се мъча да я духна

свещичката в живота див.

Защото искам да се върна

узрял и читав у дома.

И зад пердето да прегърна

жена, оставена сама...