Домът напуснах си отдавна
и съм в чужбина на гурбет.
Отмина младостта ми славна,
като забравен лош съвет.
Оставих аз жена във вкъщи
с деца обичани и три.
Денят сърдито ми се мръщи
и ме подгонва от зори.
Но стискам зъби и кротувам
да изтърпявам всички дни.
И ни танцувам, ни спортувам
при тез барутни съдбини.
Страхувам се, че ще избухна
и че ще свърша в този взрив.
Затуй се мъча да я духна
свещичката в живота див.
Защото искам да се върна
узрял и читав у дома.
И зад пердето да прегърна
жена, оставена сама...
© Никола Апостолов Всички права запазени