5 июл. 2017 г., 13:26

На гурбет

509 1 0

Домът напуснах си отдавна

и съм в чужбина на гурбет.

Отмина младостта ми славна,

като забравен лош съвет.

 

Оставих аз жена във вкъщи

с деца обичани и три.

Денят сърдито ми се мръщи

и ме подгонва от зори.

 

Но стискам зъби и кротувам

да изтърпявам всички дни.

И ни танцувам, ни спортувам

при тез барутни съдбини.

 

Страхувам се, че ще избухна

и че ще свърша в този взрив.

Затуй се мъча да я духна

свещичката в живота див.

 

Защото искам да се върна

узрял и читав у дома.

И зад пердето да прегърна

жена, оставена сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...