5 июл. 2017 г., 13:26

На гурбет

504 1 0

Домът напуснах си отдавна

и съм в чужбина на гурбет.

Отмина младостта ми славна,

като забравен лош съвет.

 

Оставих аз жена във вкъщи

с деца обичани и три.

Денят сърдито ми се мръщи

и ме подгонва от зори.

 

Но стискам зъби и кротувам

да изтърпявам всички дни.

И ни танцувам, ни спортувам

при тез барутни съдбини.

 

Страхувам се, че ще избухна

и че ще свърша в този взрив.

Затуй се мъча да я духна

свещичката в живота див.

 

Защото искам да се върна

узрял и читав у дома.

И зад пердето да прегърна

жена, оставена сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...