Борбата е лъжлива

                             Тепихът е студен...

                             Къде се изгуби?

                                            Твоите приятели:

                                                      Вечните поети

                             И дъжд се присънил на капките

                             И гръм се посипал в съня...

                                             Завинаги ваш:

                                                       Гробарят ексцентрик

                              ***

 Великият самотник не помни

 Великият самотник разтваря кубчета лед

 Зад името на дактила скита правоприемство

 И всички пияни от обич

 сядат под пресата

 Толкова малко мълчание в болката...

 Да отидем при Биу

 Той има хубава кашаса

***

В онзи бар да страдаш беше приемливо

Та къде другаде да страда 

                                      сърцето

 Освен в онзи бар

 Барът който си спомням...

 Онзи бар измина целият път

 Ето ви едно сатори

                             Умници

              ***

                              Откривам

                              че не бързам

                              да се преоткрия

               ***

                            Ще се преродя в изчакване

                                за да не си сама

                            когато тръгваш след себе си

                            Любов

                                       ***   

                          Полетя късната птица

                          извън всяка нужност

                          Обективно натежа л(ятото)

                               ***

                         Прероди се птицата 

                         в знак на тъжна значимост

                         Свидетелят прибави

                         нова кръгла истина

                         Тръгвам да я посрещна

                          ***

                         Това е моята къща

                         Къщата която не запомня

                         Къщата която не мечтае

                         Къщата на моя силует

                               ***  

                        Ти някога стъпвал ли си върху залеза

                        Полуусмивката

                        за кратка неизбежност

                        Просто е –

                        Спомни си последната си мечта

                        Сложи криле върху напуканите й ходила

                        СЕГА – подай ръка

        ***

                        Тази жена не мисли да мечтае...

                        Старостта е вдигнала стола си

                        далече от взора ù

                        А голият Орфей изгрява

                        в очите на малко черно коте

                       Видях го...

     ***  

                      Този твоят приятел

                      се изразява доста абстрактно

                      Да – и тази чистота достигнах –

                      Абстрактен дуриан след абстрактна сеч

                      О, Борнео

                      Абстрактно – Майната му

                              Съостровници

     ***

                      Обаче Аз си прескочих молива

                      И тогава седнах

                      За да се почакам

                      И стана кратко 

                      И мрачно

                      Не било кръг

                      А безкраен квадрат

                      На едно просто обичане 

                                                                  31.10.2008г.