На гърба на белия лист (фрагменти)
Борбата е лъжлива
Тепихът е студен...
Къде се изгуби?
Твоите приятели:
Вечните поети
И дъжд се присънил на капките
И гръм се посипал в съня...
Завинаги ваш:
Гробарят ексцентрик
***
Великият самотник не помни
Великият самотник разтваря кубчета лед
Зад името на дактила скита правоприемство
И всички пияни от обич
сядат под пресата
Толкова малко мълчание в болката...
Да отидем при Биу
Той има хубава кашаса
***
В онзи бар да страдаш беше приемливо
Та къде другаде да страда
сърцето
Освен в онзи бар
Барът който си спомням...
Онзи бар измина целият път
Ето ви едно сатори
Умници
***
Откривам
че не бързам
да се преоткрия
***
Ще се преродя в изчакване
за да не си сама
когато тръгваш след себе си
Любов
***
Полетя късната птица
извън всяка нужност
Обективно натежа л(ятото)
***
Прероди се птицата
в знак на тъжна значимост
Свидетелят прибави
нова кръгла истина
Тръгвам да я посрещна
***
Това е моята къща
Къщата която не запомня
Къщата която не мечтае
Къщата на моя силует
***
Ти някога стъпвал ли си върху залеза
Полуусмивката
за кратка неизбежност
Просто е –
Спомни си последната си мечта
Сложи криле върху напуканите й ходила
СЕГА – подай ръка
***
Тази жена не мисли да мечтае...
Старостта е вдигнала стола си
далече от взора ù
А голият Орфей изгрява
в очите на малко черно коте
Видях го...
***
Този твоят приятел
се изразява доста абстрактно
Да – и тази чистота достигнах –
Абстрактен дуриан след абстрактна сеч
О, Борнео
Абстрактно – Майната му
Съостровници
***
Обаче Аз си прескочих молива
И тогава седнах
За да се почакам
И стана кратко
И мрачно
Не било кръг
А безкраен квадрат
На едно просто обичане
31.10.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени
