На инат
Май вече станах криво нарицателно,
направо смешен лик от стара басня.
В инатът няма нищо съзидателно.
Такава съм. И си съвсем наясно.
Езикът ми се цепна от усилие,
да премълчи последната обида.
Запъна се оселът – виж го милият,
глава навел – Овенът си отиде.
И странно мимолетно, доживотното,
сълзи – пропуска, пукнато бърдуче.
Излъгана жената е. Животното,
на него му минава – като куче.
Конете в мене диви, звездочелите,
препускат и премазват черни врани.
Умират изневярата, разделите...
Любов ли? На инат, но ще остане...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
