Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
29.06.2019 г., 11:32 ч.

На инат 

  Поезия » Друга
379 6 10

Май вече станах криво нарицателно,
направо смешен лик от стара басня.
В инатът няма нищо съзидателно.
Такава съм. И си съвсем наясно.

 

Езикът ми се цепна от усилие,
да премълчи последната обида.
Запъна се оселът – виж го милият,
глава навел – Овенът си отиде.

 

И странно мимолетно, доживотното,
сълзи – пропуска, пукнато бърдуче.
Излъгана жената е. Животното,
на него му минава – като куче.

 

Конете в мене диви, звездочелите,
препускат и премазват черни врани.
Умират изневярата, разделите...
Любов ли? На инат, но ще остане...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??