Май вече станах криво нарицателно,
направо смешен лик от стара басня.
В инатът няма нищо съзидателно.
Такава съм. И си съвсем наясно.
Езикът ми се цепна от усилие,
да премълчи последната обида.
Запъна се оселът – виж го милият,
глава навел – Овенът си отиде.
И странно мимолетно, доживотното,
сълзи – пропуска, пукнато бърдуче.
Излъгана жената е. Животното,
на него му минава – като куче. ...