29 июн. 2019 г., 11:32

На инат 

  Поэзия » Другая
392 6 10

Май вече станах криво нарицателно,
направо смешен лик от стара басня.
В инатът няма нищо съзидателно.
Такава съм. И си съвсем наясно.

 

Езикът ми се цепна от усилие,
да премълчи последната обида.
Запъна се оселът
виж го милият,
глава навел – Овенът си отиде.

 

И странно мимолетно, доживотното,
сълзи – пропуска, пукнато бърдуче.
Излъгана жената е. Животното,
на него му минава – като куче.

 

Конете в мене диви, звездочелите,
препускат и премазват черни врани.
Умират изневярата, разделите...
Любов ли? На инат, но ще остане...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??