3 ago 2008, 18:21

На Ива

  Poesía » Otra
1.4K 0 4
След като се разделихме
и двамата със теб доста май се променихме...
Аз станах малко по-пораснал,
с брада малко повече обрасъл,
а за теб знам ли аз какво да кажа,
след като не даваш дори да ти покажа,
че зло във себе си за тебе не тая
и искам искрено да ти благодаря
за всичко онова, което за мене сътвори.

Да, изчезнаха безследно нашите мечти,
но това не пречи, знай,
да останем стари приятели докрай
и да си споделяме мъка и шега,
както когато бяхме две деца на любовта.

И въпреки моите непрестанни подигравки,
отключени от твоите прищявки,
искам да ти заявя това,
че приказката свърши - да,
но защо да бъдем врагове,
след като познаваме се двамата изключително добре
и можем да си бъдеме полезни с теб един на друг,
а не да се наричаме в лицата
                                                      БОКЛУК!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомир Милошов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...