На Ива
и двамата със теб доста май се променихме...
Аз станах малко по-пораснал,
с брада малко повече обрасъл,
а за теб знам ли аз какво да кажа,
след като не даваш дори да ти покажа,
че зло във себе си за тебе не тая
и искам искрено да ти благодаря
за всичко онова, което за мене сътвори.
Да, изчезнаха безследно нашите мечти,
но това не пречи, знай,
да останем стари приятели докрай
и да си споделяме мъка и шега,
както когато бяхме две деца на любовта.
И въпреки моите непрестанни подигравки,
отключени от твоите прищявки,
искам да ти заявя това,
че приказката свърши - да,
но защо да бъдем врагове,
след като познаваме се двамата изключително добре
и можем да си бъдеме полезни с теб един на друг,
а не да се наричаме в лицата
БОКЛУК!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомир Милошов Всички права запазени
така си е 