На изток от рая...

На изток от рая...

Будиш се пак във имотеца малък,

сутрин със вкус във устата горчив.

Мъжът достоен чувства се жалък,

тихо стои пред началник крадлив.

Оскотял народ се бори за залък,

дълбоко потънал във делника сив.

За всичко ли трябва да даваме данък?

Плащаме даже вместо рома ленив.

Все по-трудно се продължава нататък,

скоро и хлябът ще се окаже лютив.

На ценност висша тук няма зачатък,

 влияем се само от жълт обектив.

Нова партия – ненужен придатък,

тръбящ навсякъде лозунг звънлив.

Държавен служител живее в излишък,

получил за коледа бонус въшлив.

От тъмно до тъмно работи, че инак

ще води живот на монах пестелив.

Прост престъпник живее във замък,

закупил си в пресата образ лъжлив.

 Липсва днеска в очите ни пламък,

дори хлапакът вече не е влюбчив.

Сам всеки забутал е камък,

тъй както навеки го бутал Сизиф.